Водещи новини

Д-р. Султанка Петрова: Българските деца измират пред очите ни!

Султанка ПетроваД-р Султанка Петрова е един от най-активните народни представители в сегашния български парламент. Тя е завършила Социална педагогика и е особено чувствителна по темата за децата, лишени от родителска грижа и деца жертви на престъпления. Наскоро в БТА се проведе пресконференция, зловещо кръстена „Забравени досиета”, чиято тема бе отказът от правосъдие по казуси с насилствена детска смърт. В пресконференцията участваха родители на деца жертви на престъпления. Д-р Петрова се ангажира с организирането на Кръгла маса по тази тема в Правната комисия на парламента.

Народната представителка е председател на Националната женска организация на ВМРО, Патриотичен фронт, член на парламентарните комисии по здравеопазване и комисията по земеделие и храни. Журналист от „ШОУ” разговаря с д-р Султанка Петрова.


– Д-р Петрова, последните седмици обществото е буквално залято от новини за престъпления, насилие и агресия. Какво се случва в България?
– Грешно е да смятаме, че това е нещо ново за страната ни. Ежедневно някъде някой става жертва на подобни престъпни деяния. Последните случаи просто станаха пред очите ни, получиха широк обществен отзвук и така повдигнаха въпроса за нивото на сигурност и ред в България.

ВМРО, която представлявам, от години предупреждава за ширещата се битова престъпност – мъчение за хиляди българи, живеещи в малки населени места, или криминогенни райони. Неведнъж бяхме потресени от издевателства върху възрастни хора – и физически, и психически, от посегателства над деца. Но всъщност нищо не се променя, няма воля за прилагане на адекватни мерки.

Много българи казват, че няма държава, няма закони. А това не е така – има, но няма контрол, няма правосъдие, няма справедливост.

Има хора, смятащи себе си за над законите, над правилата и нормите

Така за тях е напълно нормално да посегнат на здравето и живота на друг човек, да поругаят достойнството му.

– Какво трябва да се промени според вас?
– Считам, че адекватна мярка е да бъде увеличено полицейското присъствие на улицата, в гетата, в селата, където престъпността е най-концентрирана и нарушителите на реда – необезпокоявани. Нужно е и изграждане на по-мащабно видеонаблюдение, чрез което превантивно да се възпрепятства престъпността. Ето – колко убийства се случиха в столичната Борисова градина, а там все още няма нито цялостно осветление, нито използваеми записи от камери при едно разследване. Ние, от ВМРО, бяхме инициатори на създаването на доброволни формирования за опазване на реда, на имота и на живота на българина. След общинско решение такова формирование функционира в старозагорското село Змейово. Нищо не пречи местната власт в цялата страна да припознае добрите практики и да ги приложи. Стои и въпросът за неизбежната самоотбрана – чрез законови промени би трябвало да се разшири обхватът, тоест българинът, ставащ жертва на престъпление в дома си, да може реално да се защити.

– Ако това са работещи мерки, защо не се прилагат?
– Престъпността е комплексен проблем – от домашното възпитание, през стандарта на живот до правораздаването. За съжаление

в България няма ефективна съдебна справедливост

Примерите за ненаказани престъпления, за неразкрити убийства, за рецидивисти на свобода са безчет. Съдебните дела се бавят с години, подписват се споразумения с престъпници, като така получават по-кратки присъди. Това не е в услуга на усещането за държавност, за стабилност. Важно е българинът да е убеден, че има институции, които се грижат за правата му, а към момента е налице огромна безнаказаност.

– Станахме свидетели на показни убийства на бизнесмени в столицата, не спира обсъждането на смъртта на Тодор от Враца, поредната новина е за сексуално посегателство над малолетно момиче, извършено от бившия кмет на Стрелча…Изобщо, можем ли да се преборим с тази лавина от събития, които буквално ни връхлитат изневиделица?
– Наред с налагане на закона в най-голямата му строгост към подобни отвратителни деяния, трябва да се погрижим за подрастващото поколение. С възпитание и образование, както и да ги приучим, че когато са в опасност, трябва да потърсят помощ от органите на реда.

Аз ще ви припомня за наръганото момиче от Перник. Тя също е непълнолетна, но е имала връзка с почти 10 години по-възрастен от нея мъж, при това рецидивист. Защо родителите на девойката, която е живяла в страх от него, не са потърсили съдействие от полицията? – Не мислите ли, че тогава нямаше да се стигне до подобна трагедия?!

Един от големите проблеми е прагът на обществена чувствителност към актовете на насилие. Залети от информацията за престъпленията, показването на картини от окървавените места, от самите актове на посегателства,

обществото започва да свиква с насилието като част от ежедневието

Примерът с пребитото до смърт във Враца момче: Ами, десетки души са стоели на метри от него да снимат, а не да се намесят, да се опитат да прекратят боя, да спасят живота му. Децата на България измират пред очите ни – по улиците, в институциите, в домовете си. А свидетелите на ужасите, които се случват, гледат безучастно отстрани, сякаш не чуват зова им за помощ, и…снимат!.. Запечатват грозните сцени на отнемане на човешки живот. Мълчаливи и бездейни, всъщност стават съучастници на едно жестоко и хладнокръвно престъпление. Такова общество ли искаме?! – Лишено от чувство за справедливост, от чувство на дълг към другия, от порив на човечност, милост и добрина?!

– Вие сте депутат в българския парламент? Какво можете да направите като народен представител.
– Вашият вестник беше сред инициаторите на пресконференцията в БТА за деца жертви на убийство. Адвокат Яничка Методиева, родителите на тези деца и аз организирахме тази пресконференция. Кръстихме я „Забравените досиета“, защото техните случаи са се превърнали в папки с номер, извършителите на престъпленията са неизвестни и ненаказани, а жертвите – невъзмездени.

Целта ни бе да насочим вниманието към тези изостанали дела и да поискаме реална правна реформа – полицията, разследващите органи, прокуатурата и съдът да работят ефективно заедно, да координират действията си, за да бъде разкрита истината за убийствата на тези български деца.

– А какво, според вас, пречи на компетентните лица да си свършат работата?
– Един от основните проблеми е корупцията. Неведнъж европейските институции ясно ни посочиха, че този порок нито намалява, нито има изгледи да бъде изкоренен. Така е и в съдебната система. А трябва българското законодателство да е в сила за всички ни – без разлика дали си депутат, магистрат, или обикновен гражданин. Не може срещу определена сума, или услуга човекът Х да си затвори очите и да допусне закононарушения, измами, престъпления. Това е бич за цялото общество, защото в един момент ще се окаже, че у нас, щом институциите не функционират и цари анархия, просто няма държава. Това е страшно. Как можем да очакваме, че обикновеният българин ще спазва закона, щом онези, които го пишат, или са длъжни да го прилагат, сами го нарушават?!

– Вярвате ли, че законността и справедливостта имат бъдеще у нас?
– Всеки политик трябва да бъде оптимист, за да има волята да работи в посока подобряване на една или друга сфера. Ако все си казваме как нещо няма как да се случи, то наистина няма да се случи.

На първо време е нужна ревизия на законодателството и

елиминиране на всеки текст, който дава възможност за оневиняване на престъпник

Един пример: В момента, ако ни откраднат пари или вещи на стойност под минималната работна заплата, няма да получим възмездие и справедливост – законът третира това като малозначителна кражба. Но за възрастните хора по селата двете откраднати кокошки са начин за препитание, отнетите 100 лв. са парите, с които разполагат за целия месец. В тези случаи няма справедливост, а напротив – толерира се най-разпространената престъпност.

– Вие, депутатите, пишете законите, защо не гарантирате на гражданите справедливостта, за която говорите?
– Нужно е обединеното усилие на всички отговорни политически сили в българския парламент, за да започнем с реалните реформи.

Делението на леви и десни, на либерали и консерватори трябва да отстъпи място на разумния диалог и търсене на решения, които да получат подкрепа от мнозинството. Няма значение коя партия е внесла даден законопроект, ако той включва работещи мерки и ще постигне целта си. Трябва заедно да работим за изкореняването на порочните практики – от улицата, до висшите етажи на властта.

– Вие сте председател на Националната женска организация на ВМРО. Какво реално правите за жените, за майките?
Вижте, в България се прие за норма, че след като има кой да бъде благотворител, то държавата няма ангажимент към болните, гладните, безработните и мизерстващите хора. Но нито „Българската Коледа“, нито дома на Отец Иван в Нови хан са достатъчни, за да покрият нуждите на хилядите нямащи в България. Милион и половина българи живеят под прага на бедността, голяма част от тях са жени и майки на деца, растящи в риск – от глад, от болести, от социално изключване, от бъдещи престъпни деяния. Опитвам се с моите скромни сили да помогна на възможно повече жени, които спадат към тази категория граждани. Но пак ви казвам – нужно е задружното усилие на всички народни представители – независимо от коя партия са.


36_37_Yanichka_Metodieva.jpgАдв. Яничка Методиева: Живеем в абсурда на безконтролен съд от магистрати без души!

-На пресконференцията „Забравени досиета” представих родителите на деца жертви на престъпления. Ние сме хората, които не разнасят куфарчета с пари за магистратите, а в сърцата ни се утаява мъката и разочарованието от бездействието и безхаберието им.

Зад гръмките фрази за реформа на съдебната система, затворените папки по случаи с убити деца, са едно зловещо огледало за безсилието на хора като нас да разкрият истината за действителността в България. Аз мога да ви дам фрапантни примери. Един от тях:

Делото за 17-годишния Кристиян Тодоров бе прекратено, защото прокурорка реши, че Кристиян се е самоубил. Беше ми болно и тъжно да чета едно постановление „съчинение по картинка” как от 13-ия етаж е полетяло тялото на Кристиян, как се е ударило в козирката, как е отскочило оттам и т.н. Как доказаха всичко това? – По никакъв начин! Няколко месеца преди постановлението ние поискахме следствен експеримент, който ни бе отказан. Съдът отмени прокурорското решение, назначи такъв експеримент и знаете ли какво стана?

– Девет месеца от постановлението и определението на съда няма назначена експертиза. Отказват ми информация с какви задачи е разпоредена съдебно-медицинска експертиза, въпреки че аз съм адвокат на родителите на момчето. Изправяме се пред една човешка трагедия, срещу която нелепо и бездушно стоят едни магистрати с огромно самочувствие и власт, и без души. За тях е по-лесно да лепнат клеймото на самоубиец на едно дете, вместо да се потрудят да установят истината за смъртта му. Ние живеем в условията на един абсурден и безконтролен съд в момента в България. Аз мога да кажа само едно: „Хора, събудете се, защото утре може това да се случи с вашето дете!..”

Подготви Еми МАРИЯНСКА

[Total: 0    Average: 0/5]
Сподели с приятели

Leave a Reply

Your email address will not be published.