bagata

Боксовият мениджър Ивайло Гоцев даде ексклузивно интервю за предаването „Код спорт“ по TV+. Роден е в Пловдив, тренира бокс, но не успява да направи впечатляваща кариера на ринга. Оттегля се и заминава за САЩ, където сбъдва „американската си мечта“. Заема се с мениджърство и кара хората от бокса да говорят за човека от България. Често се среща и с „акулата“ в този бизнес Дон Кинг и твърди, че за него всичко е пари. В началото на месеца Гоцев бе в София за мача на Кубрат Пулев със Самюел Питър в ролята на мениджър на нигерийския боксьор.

loading...

– Как започва историята на Ивайло Гоцев?
– Роден съм в град Пловдив през 1968 г. Според мен е един от най-красивите градове в света и ми липсва. От близо 13-годишен пътувам извън граница. Първо бях с майка ми в Мароко, където тя беше учителка. Реших, че светът е голям. Романите на Марк Твен и Джек Лондон също ми повлияха и имах тръпка да видя Америка. Това се постигна през 1986 г.

– Дълъг ли беше пътят до САЩ и първите години тежки ли бяха?
– Пътят беше много щастлив. Тръгнах към тази страна с много добри чувства. Разбира се, че беше трудно като на всеки един емигрант. Бях на 18 години и трябваше да намеря път в живота си.

– Какво си казахте, когато вече се установихте отвъд Океана и как решихте да се заемете с мениджърство?
– Още като малък в лятното кино в Пловдив гледах филма „Роки“ – първа и втора серия. Мисля, че беше някъде 1980-1981 г. Тогава получих тази тръпка в мен, това мъжество, този отпор, с който Роки постигна неща. Това също ми даде вид енергия и желание да вляза в бокса един ден. В последствие тренирах две-три години този спорт като аматьор на „Лаута“ в „Локо“ (Пд). Радан Ковачев беше мой треньор. Там имах честта да се запозная с едни много велики наши боксьори като Ивайло Маринов, който идваше там на спаринги. В последствие през 1988 г. вече в САЩ гледах тяхното представяне на олимпийските игри в Сеул (Корея). Още тогава исках рано или късно да работя с бокса. Тази възможност ми се отдаде през 1993 г. След Олимпиадата в Барселона дойдох в България и подписах с целия български национален отбор, включително и с Ивайло Маринов, който за съжаление не успя да направи профи дебют с мен, но оттам тръгнах.

– Кой ви помогна в началото? Бизнесът на боксовия мениджър е доста трудна професия с много големи „акули“.
– Помогна ми пак моето желание. Тогава направих проучване с телевизии. За първи път бяха нашумяли руски боксьори в Америка. Обадих се на техния промоутър Лу Фоусино и си направих една бърза среща. В Ню Йорк се срещнах за първи път с него. В последствие дойдохме в България и тук имаше професионални срещи.

– Как ви приеха хората, които разпределят милиони в този спорт? Един българин, който иска да докаже на големите в бранша, че има място и за него.
– Всичко беше въпрос на време. Много хора са опитвали този бизнес. Определено не е лесен. Изискват се много усилия – и финансови, и физически, и психологически. Tрябва да си готов за силни срещи извън ринга с промоутъри като Дон Кинг, с който често общуваме и сме имали „взимане-даване“.

– Идвало ли ви е някога да се откажете?
– Не, напротив. За мен трудностите са допълнителна мотивация. Обичам предизвикателствата. Мисля, че това, което съм задал като цел в този бизнес съм го постигнал. Историята е написана – работил съм с много световни шампиони от самото начало до издигането до високото равнище за световна титла. Един от тях е Самюел Питър. Подписах с него на Олимпиадата в Сидни. Бях първият на ринга. Останалите мениджъри ги нямаше, а аз бях там близо 40 дни. Видях първата му среща, втората и именно това беше боксьорът, който имах чувството, че ще стане световен шампион. И го постигнахме.

– Кой беше първият сериозен договор, който подписахте?
– Първият голям договор беше с българите, защото всички тези момчета, които бяха заслужили спортисти и боксьори, ме мотивираха и с тях направихме първите стъпки в професионалния бизнес, както те, така и аз. Но ако говорим за атлет на високо равнище – беше Хектор Лопес, който вече не е между живите. Почина преди няколко години в Мексико. През 1984 г. беше сребърен медалист на Игрите в Лос Анджелис. Той беше в топ 15 на най-силните боксьори в неговата категория. Той бе първият боксьор, който доведох до титла в среща в „Сизърс Палас“ срещу Сами Фуентес. След това работих със Стиви Джонстън в лека категория, който стана световен шампион в WBC.

– От този глобален български договор от 93-та година, кой се представи най-добре от нашите боксьори?
– Всички момчета се опитаха. Бяха Коко Семерджиев, Мартин Кръстев, Митьо Митев – Мутата, който според мен най-добре се представи, тъй като бе истински професионалист в стила си и нокаутьор. Той завърши кариерата си със 17 победи, от които 11 с нокаут повечето пъти в първия рунд и без загуба. Това бе боксьорът, който можех да доведа до самия връх, но тогава не беше времето за този бизнес. Може би той предпочете да се прибере в България. Имаше негови бизнеси тук и т.н.

– Наскоро правихме интервю със Серафим Тодоров – Сарафа. Щеше ли да направи той бляскава кариера на професионалния ринг? Имаше ли качества за това?
– Като аматьор той беше уникален боксьор. Имаше качества, но не съм сигурен, че силата на удара му беше достатъчна, за да просперира като професионалист. Когато говорим за титлови срещи, става дума за 12 рунда. Ако можеш само с добра защита и точкуване е ОК, но специално мексиканският стил на бокс е доста труден. А повечето от неговата категория са мексиканци, те издържат много. Вървят напред и търсят победата до 12-ия рунд. За да издържиш 12 рунда, наистина се иска много силен характер, много силни тренировки и добра подготовка. Може би беше много късно за него да стане изящен професионалист. Но като аматьор – нямаше друг като него.

– Лесно ли работехте с Българската федерация по бокс през годините?
– Да, винаги. В момента Краси Инински, който работи с аматьорите, също е добър приятел. Дойде в Америка на наши промоции там. Както той ни е поддържал нас в САЩ, така и аз също имам добри отношения в България с него.

– Твърдите, че имате набито око за таланти, които имат потенциал да станат световни шампиони. Не ви ли е подвеждала досега вашата интуиция?
– Едва ли. Мисля, че това, което съм видял от самото начало, успехите, които сме постигнали са доказателство, че наистина имам око за таланти. Между другото това не го казах аз, а ваш колега – журналист.

– Какво трябва да притежава един добър мениджър, за да може да открива тези боксьори?
– Комбинация от характер, знания, умения. Това не е професия, за която има университет, в който да се подготвиш. Както боксьорите, така и мениджърите се очукват понякога. Има трудни моменти, които трябва да преодолееш, за да постигнеш целите си.

– Работили ли сте с братя Пулеви през годините?
– Да, бил съм в контакт с Кубрат през годините. В приятелски отношения сме – той ми се е обаждал и аз съм му се обаждал. Имах желание да подпишем контракт, за да може той да се развива в Америка. Мисля, че това е нещо, което наистина би му помогнало до достигне върха. Той предпочете да остане в Германия, близо до България. Имаме много добри отношения до този момент.

– Мениджър сте и на Благой Иванов – Багата, който в ММА ще защитава своята световна титла. Той нашумя много с победата над „последния император“ Фьодор Емеляненко. Кое е в основата на успехите на Багата?
– Това е тип боец, който аз съм търсил винаги. Помага му силният дух, който е невероятен. Това нещо не се тренира, а се изгражда и е вродено. Това е човек, който не знае какво е даже да помисли за загуба. Има уникален стил – пресира, не го е страх да получи удар, за да нанесе неговия. Боец „от-до“.

– Кой ви покани в щаба на Александър Поветкин за двубоя му с Владимир Кличко?
– Получи се през 2005 г. или 2006 г., в самото начало на неговата кариера. Бях контактувал с неговия мениджър навремето Влад Хрунов, който търсеше противник. Направих контакт за срещата с един нигерийски боксьор Фрайдей Ахунания. Мачът се проведе на Гала вечер в Манхайм. Главната среща бе Владимир Кличко – Крис Бърд. Тогава доведох противника на Поветкин и оттам се създаде нашата връзка и продължихме да работим.

– Какво е вашето впечатление за доминацията на братята Кличко?
– Те изградиха свой стил, с който печелиш на всяка цена, даже и на цената да „отровиш“ публиката с некрасив бокс. Аз лично не харесвам този стил, но той работеше за тях. Владимир беше по-надеждният от двамата. Имаше много добри боксьорски качества, но духом не беше силен. Присъствах на неговата първа загуба в Киев. Там представлявах Василий Жиров, който беше също мой боксьор. Видях как той просто се разпадна на ринга за първи път духом, физически беше силен и подготвен. Той загуби от един посредствен боксьор – Рос Пюрити. В последствие Кличко загуби още два пъти, но тогава се намери един ментор на име Емануел Стюарт. Именно той помогна на Владимир да изгради втората част от кариерата си, в която наистина стана победител с много хипнози, работейки над психиката си най-вече. Емануел Стюарт беше професор зад цялата тази история. Срещата от 2005 г. в Атлантик Сити със Самюел Питър беше най-характерна за изграждането на втората му кариера. Той преодоля три нокдауна и беше на косъм да бъде нокаутиран. Тази победа му даде много и повярва в себе си. Оттам нататък 11 години гледахме един много некрасив бокс по мое мнение.

– Поветкин не можеше ли да постигне повече? Спомням си на Олимпиади в бокса, когато трябваше някой да се бие с него, треньорите потупваха съперника на Поветкин утешително по рамото – един вид „дано да оживееш“. Беше като машина на аматьорския ринг.
– Той все още е машина и професионалист. Невероятно силен боксьор. Тренировките му са много интензивни. Знае какво търси на ринга и почти винаги го намира. Не му се получи срещата в Москва срещу Кличко. Там имаше разминаване в стила. Още веднъж Кличко направи всичко възможно с нечист бокс да спечели. Имаше много клинчове, бутаници. Беше много грозна среща. Кубрат Пулев беше мой гост тогава. Също Благой Иванов беше на срещата.

– На какво най-вече се градят двете империи – тази на мениджъра Дон Кинг и другата на братя Кличко?
– Братя Кличко е империя от двама боксьори. Все още един от тях е активен, но да продължат в този бизнес като промоутъри, не виждам желание. Не бих ги нарекъл „империя“. Може би бяха империалисти за последните 11-12 години, но това ще свърши с отказването от бокса на Владимир. Дон Кинг е на 85 години и неговата империя е въпрос на време. Човекът е направил и постигнал много.

– Най-силните му качества?
– Най-силното му качество е да може да бръкне в джоба ти. Той е уникален преговарящ. Амбициран е да победи на всеки един разговор, при всеки един договор той трябва да е победител. Имали сме многократни срещи с него и казва: „Ние може да сме солта и пипера в този бизнес, но ти си много добър.“ Много пъти съм му бил голяма опозиция в преговори. Той представляваше като промоутър Самюел Питър и Сергей Ляхович.

– Флойд Мейуедър – какво е значението му за световния бокс?
– Уникален боксьор, виртуозен талант. Значението му е, че постигна нещо невероятно и показа, че е непобедим. Доста известна личност е в Америка. Не съм привърженик точно на неговия стил, защото предпочитам стил „fighter“, но той доказа, че е виртуоз и печели винаги.

– Очаквате ли отново да се завърне на ринга? Говори се, че може би ще има повторение на мача му с Мани Пакиао.
– Това ще бъде безсмислен мач. Едва ли ще се постигне същия интерес като при първата среща. Мисля, че няма да има разлика в резултата. В момента много се шуми около негов мач с Конър Макгрегър – ММА боец, който иска да сложи боксови ръкавици и да го срещне на ринга. Мисля, че може да го победи. Не знам, ще видим какво ще стане.

– Как се отнасяте към това, че Серафим Тодоров е последният, който е победил Флойд?
– Бях на тази среща и видях доколко го победи. Беше доста равностойна срещата. Наистина влезе в историята. Това е последният човек, който победи Флойд Мейуедър. За съжаление, не можаха да се срещнат на професионалния ринг. Това щеше да бъде интересно.

– Защо изчезнаха големите боксьори като излъчване, харизма – Мохамед Али, Джордж Форман, Джо Фрейзър, няма такива фигури днес?
– Няма, но мисля, че пак е въпрос на време. Мейуедър беше уникален като боксьор, като характер не съм сигурен дали беше любимец на всеки един фен. В момента боксът се надига много, особено в тежка категория, където има много таланти. Антъни Джошуа от Англия е доста интересен, Джоузеф Паркър от Нова Зеландия също. Това са боксьори, които могат да „изгреят“ в тежка категория. Именно от това има нужда боксът – от световен шампион в тежка категория, който да е харизматичен като Мохамед Али или като Майк Тайсън. Мисля, че има потенциал.

– Докъде може да стигне Кубрат Пулев?
– Кубрат Пулев може да стигне до самия връх. Той е един от 15-те най-добри в тежка категория. Може би дори в топ 10. На това ниво вече може да се говори, че всеки един от тях може да изненада противника и да спечели огромна среща като тази за световната титла. Смятам, че Америка е страната, в която можеш да доразвиеш таланта си в професионалния бокс. Това на него му липсва. Той няма треньор, който да промени малко стила му, което наистина може да му помогне за по-големи постижения. Но той знае какво прави. Мисля, че и по неговия си път има шанс да стигне до върха.

– Как се стигна до вашето участие в боксовата поредица по HBO?
– Главният виновник беше Самюел Питър, който се срещна с Владимир Кличко. Това беше преди срещата през 2005 г. Тогава ни поканиха като негови мениджъри. Треньорът му също беше част от тази програма.

– Как се прие дебюта ви на телевизионния екран?
– Забравил съм вече. (смее се) Беше преди доста години, но Хектор Лопес, Стиви Джонстън бяха боксьори, които ме изведоха до екрана.

– Харесва ли ви да сте под светлината на прожекторите?
– Харесва ми да съм част от програмата. Харесва ми тръпката, която изпитвам всеки път, когато излезем на ринга. Това е нещо, което не мога да го опиша. За да стигнем до този момент са нужни много време, усилия, тренировки. Аз също лично съм участвал в спортни лагери. Поел съм в ръце доста големи ангажименти. Това, което става за 30 минути на ринга е просто черешката.

– Харесва ли ви България? Променя ли се?
– Едва ли мога да кажа колко ми харесва България, защото съм тук за много кратко време. Знам, че България има големи трудности. За да ви отговоря на този въпрос, трябва да поживея малко тук. От 86-та година съм извън България, но родината наистина ми липсва. Обичам град Пловдив, обичам да общувам с приятели в България. Надявам се всичко най-добро да се случи за тази красива страна.

– Къде ще бъде следващата точка, където ще отидете?
– Следващата точка ще бъде в Лас Вегас. На Багата му предстои среща. Надявам се да се върнем в София с втора среща и това да е само началото на истински професионален бокс и Гала вечери, които наистина ще зарадват българската публика и да създадат нови фенове.

– Нещо повече за личния ви живот – къде живеете в Америка, къде е домът ви, нещо повече за семейството?
– Семейството ми е отлично. С жена ми се познаваме от седемгодишни. Даже имаме черно-бяла снимка от първи клас. Тогава не ѝ предложих среща, но това е просто факт. Казва се Мария. Имаме две красиви дъщери – Мишела и Анджелика, които са на 27 и 24 години. Живяли сме в Калифорния, Хавай, Аризона, Лас Вегас. В момента сме в Лас Вегас, а децата ми са в Лос Анджелис, студентки са по право. Това е най-голямата тръпка в моя живот – семейството. Да гледам двете ми дъщери как стават все по-хубави и са изключително умни и надеждни деца.

– А тръпката на Америка за Доналд Тръмп каква е сега?
– Спокойно мога да ви кажа, че определено аз съм много радостен за неговата победа, защото Америка имаше нужда от човек като него. Ако следим историята на САЩ в последните осем години, няма с какво да се похвалим. Той е човек, който наистина ще допринесе за икономиката на Америка. Не е това, което наплаши всички мексиканци. Той е бизнесмен. Всичко ще бъде за по-добър бизнес, за по-добра Америка.

– За бизнеса на бокса също.
– Разбира се, той е боксов промоутър. Даже един от неговите клиенти е Майк Тайсън. Знаете, че Тайсън има много срещи в неговото казино в Атлантик Сити.

Източник: БЛИЦ, Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+