Най-мистериозното родопско убийство: Човека-птица приземен в затвора в Пазарджик!

Реклама:

ubijstvo-pazardzhik
Най-издирваният беглец от Родопите вече се намира в затвора в Пазарджик. След близо 20 години от убийството, което промени живота на Стайко Иванов, кърджалиецът е зад решетките, където трябва да излежи 8-годишна присъда, съобщава 24rodopi, позовавайки се на отлично осведомени източници.

Делтапланеристът се намира в затворническото общежитие от 21 декември м.г. С писмо от управата на учреждението са уведомени негови близки за правилата за свиждане, разкриха от групата във Фейсбук „Справедливост за Стайко Иванов”. Броени дни след влизането му зад решетките обаче, родопчанинът се почувствал зле и е настанен в болницата към затвора в Ловеч. Според негови приятели, в дробовете на Стайко се събира вода.

„Здравето му бе поразено още при първото му пребиваване в затвора, когато се водеше следствието срещу него. Сега старите болежки се обаждат отново”, коментираха от групата „Справедливост за Стайко Иванов”.

loading...

„От 28 декември съм в болницата към затвора в Ловеч. Освен дрехите на гърба си, нямам нищо друго. Дори обувките ми са летни”, споделил с приятели Стайко Иванов. Очаква се до дни да бъдат готови медицинските изследвания на кърджалиеца.

Родопчанинът поиска убежище в Беларус. След няколко месеца прекарани в затвор за нелегално влезли в страната мигранти, мъжът е бил върнат на държавата, от която е влязъл-Полша. Държавата-членка на ЕС обаче е препратила беглеца в България на 21 декември с полет от Варшава до София.

Припомняме, че Стайко потърси убежище преди това и в Черна гора, но от балканската държава просто го помолили да… напусне. Името на Стайко Иванов отново влезе в медиите след като се разбра, че мъжът се укрива в Италия. Според слухове, кърджалиецът дори получил протекция от клан на мафията. Със сигурност обаче се знае, че родопчанинът е работил на Апенините, като дори има негови фотоси с известен в страната делтапланерист, при чиито полети Стайко е помагал.

Човекът-птица остана „без криле” на 11 май 1997 година. Любовта на Стайко е свързана с летенето. Мъжът е страстен делтапланерист. Животът му обаче се преобръща на 11 май 1997 година. Делтапланеристът се прибира на стоп от Пловдив, където е разглеждал новите летателни машини на пролетния технически панаир. На околовръстното го качва  македонски бус „Фиат Дукато“. С шофьора Киро Тодоровски бързо се сприятеляват, бъбрят на различни теми. Край хасковското село Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп, македонецът качва и него.„На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Когато Тодоровски намали скоростта, оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение”, обяснява Иванов по-късно пред следователите. Бусът се удря челно в крайпътно дърво. Убиецът, както и оръжието, не са открити и Иванов става основен заподозрян.

Кошмарите за делтапланериста тепърва предстоят. В продължение на три дни Стайко е разпитван само от следовател,  отказват му адвокат.

Половин година лежи в Хасковския следствен арест, където се разболява тежко.  Прехвърлен е в Старозагорския затвор, откъдето с температура 40 градуса го   прехвърлят в затворническата болница в Ловеч. Развива и белодробна туберкулоза. „Превърнах се в жив скелет”, разказва Иванов. Но оцелява по чудо.

По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона – най-сериозните веществени доказателства. Първоначалният оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки, че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Още първия месец след престъплението бусът, в който имало изградени тайници, дрехите и багажът на убития са върнати в Македония. По време на делото близки на Тодоровски не се появяват, никой не претендира и за обезщетение.

Делото се точи с години, криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е убил  македонеца. През декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства. Дори му връщат паричната гаранция от 500 лева.

Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и през 2006 г. завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Тогава изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура му възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва.

Въпреки противоречията в разследването, при възобновеното дело магистратите решават, че Стайко Иванов е убиец, и го признават за виновен. През 2011 г., 14 години след мистериозното убийство, 8-годишната ефективна присъда на делтапланериста е потвърдена и на последна инстанция. Стайко изпада в шок.
„Отказвам да поема чужда вина. Невинен съм и ще дам живота си, за да го докажа”, казва Иванов на тогавашната си приятелка, взима колелото си, раница с дрехи и храна и изчезва.

На 12 май 2011 г. на тел. 112 се обажда мъж, представил се за Стайко Иванов, който предупреждава, че е поставил бомби в Хасково. Стайко пише и до Върховния касационен съд.

В писмото Иванов предупреждава, че подготвя  няколко бомбени атентата. „Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното. Ако има Господ, нека ми прости!”, пише отчаяният мъж, превърнал се в най-издирвания „терорист“ в България.

Никакви взривни устройства не са открити. От този момент от осъдения официално няма вест. Гранични войски издирват „опасния престъпник“ с кучета по чукарите в Ардинско. Интерпол поставя снимката на делтапланериста до тези на дупнишките босове братя Галеви…
Стайко Иванов вече е в затвора, а негови приятели делтапланеристи започват подписка с искане за справедливост за своя събрат.

Източник: БЛИЦ

Коментирай чрез Фейсбук

[Total: 0    Average: 0/5]

Напиши отговор

Your email address will not be published.

Close