img

Професор Вихра Миланова: Всеки трети българин страда от психично разстройство!

/
/
/
20 Views



Вихра Миланова “Повече светлина, повече контакти с приятни хора и разходки, за да избегнем зимната депресия. Тя засяга около 5% от българите, като съотношението мъже-жени е 1/5”, разказа един от най-добрите психиатри у нас проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница, национален консултант по психиатрия.

“Чувството на самота може значително да повиши риска от сърдечносъдови заболявания, инсулт и рак. Липсата на приятелски кръг или семейство е също толкова опасно за вашето здраве, както и липсата на физическа активност на млади години или диабет в по-напреднала възраст”, категорична е проф. Миланова.

Учени от университета в Северна Каролина изследвали връзката между взаимоотношенията между хората и цялостното здравословно състояние на човека във всеки етап от живота му. Те установили, че слабите връзки с други хора на младини могат да повишат риска от възпаление със същата скорост, както липсата на физически упражнения.

“Хипертонията в напреднала възраст е по-вероятно да се появи в резултат на самотата, отколкото на клиничните рискови фактори, включително диабет. Застаряващите възрастни живеят по-дълго, ако имат повече социални контакти, ако не се затварят вкъщи и не се отдават на самотата и безсмисленото седене пред телевизорите. Социалният контакт дарява смислен живот, той психоемоционално подкрепя личността. Хората, които имат подкрепата на близките си, е по-малко вероятно да развият здравословен проблем и е по-вероятно да се радват на по-дълъг живот.

Затова се оказва също толкова важно да насърчаваме юношите и младите хора да изградят солидни социални взаимоотношения и умения за общуване с другите, колкото и да се хранят здравословно и да спортуват”, допълва още специалистът.

– Минаха красиви и уютни семейни празници, би трябвало да са ни достатъчни, за да отпочинем и да се заредим с енергия, а всъщност се оказва, че не е така. Защо се случва това, проф. Миланова?
– Забелязала съм, че почти винаги така се случва, когато има струпване на много почивни дни. Някак си уж сме в почивка, пък се връщаме по работните си места уморени. Всички, които работим в психиатрии, сме забелязали и друга закономерност. Има и тенденция след тези дълги празници много хора да търсят помощ в клиниката ни. Повечето от тях са с потиснато настроение, с обострени стари заболявания, включително такива с проблеми с алкохола, доста често съчетавани с лекарства. Именно наличното депресивно състояние често и твърде неразумно се “лекува” с алкохол, подкрепен от медикаменти. Неусетно те стават зависими от тези “средства” за лечение.

– Говори се, че откъм психично здраве сме доста зле…

– Между 30 и 40% от българите имат някакво психично разстройство. В повечето от случаите не става въпрос за психични болести, но проблемът е, че подобни разстройства вече се наблюдават и при подрастващите, тъй като

възрастовата граница е спаднала драстично

Това доказва, че вече има много по-голяма потребност от нашите служби и от хората, които предлагат психиатрични услуги. Родителите на подобни уязвими деца трябва незабавно да потърсят квалифицирана помощ, откъдето да получат съвети и препоръки, а училищните възпитатели не трябва да остават безпричастни и безучастни свидетели на такова поведение най-малкото защото децата ни изкарват едва ли не по цял ден в училище.

– Колко хора страдат от депресия и шизофрения у нас?

– Около 1% от населението – ако сме 7 милиона, то става дума за 70 000 души, страдащи от шизофрения. Нямаме такива данни за страдащите от депресия. А тя е многолика – може да се повтаря, може да е еднократна, да се сменя с друго състояние – на превъзбуда и свръхвеселост. В рамките на това също може да има депресия. Една голяма част от заболелите не вярват, че могат да се подобрят, че това е временно състояние. А може наистина да им се помогне, защото депресията е временно, а не хронично състояние.

– Пием ли си поне хапчетата?

– Малка част от българите с психични заболявания следват стриктно предписаното лечение. Това е голям проблем за родните пациенти и той се поражда от факта, че по-голяма част от тях не признават, че имат заболяване, т.е.

не са критични към болестта си

От друга страна, именно липсата на критичност всъщност е един от симптомите на болестта. Болните от шизофрения например търсят помощ най-често от 3 до 5 години след първите прояви на заболяването. Тъй като шизофренията е болест на младата възраст, много често близките на хора с подобно разстройство не могат да разграничат кое е болест и кое е израз на развитието на младежа. Независимо обаче кога се постави диагнозата, по-важното е след това болният от шизофрения да започне лечение с медикаменти.

Ако взимат редовно лекарствата си, тези пациенти могат да живеят извън институциите, да бъдат интегрирани в обществото.

Фармакологичното лечение дава много големи възможности. Макар че има само 60-годишна история, има много голям напредък. Докато в началото повечето от медикаментите попадат случайно в психиатрията, защото са синтезирани за други заболявания, то в последните 10 години повечето са синтезирани и насочени за лечение на определени болестни психични състояния и успехът с тях е много голям.

– Зимната депресия “прихвана” ли ни вече?
– Сезонната депресия най-често се появява през януари и февруари и се характеризира с по-ниска себеоценка, по-голяма сънливост, увеличаване на апетита, а също и отпадналост и намалена работоспособност. Смята се, че една от най-големите причини за появата на подобно състояние на организма е именно липсата на достатъчно светлина през тези месеци. Ние препоръчваме излагането на повече светлина, поне по 2-3 часа. Най-добрата терапия е тази, обикновено пациентите ни се оправят с увеличаването на деня.

Рядко се стига до медикаментозно лечение

но ако се налага, най-често предписваме антидепресанти.

– Можем ли да я избегнем?

– Ако зимната депресия продължава повече от 10 дни и започне да пречи на изпълнението на всекидневните задължения, консултацията с психиатър е препоръчителна. Към момента в клиниката има пациенти с потиснато настроение и с проблеми с алкохол и лекарства. Най-често в основата на подобни прояви се крие депресивно разстройство, което за съжаление обикновено бива “лекувано” с алкохол. Така неусетно се стига до зависимост.



Писателите най-често страдат от депресия

“72 %, или най-голямата част от хората с психични проблеми, са писателите, те най-често страдат от депресия. На второ място са художниците, последвани от политиците, интелектуалците, композиторите и научните работници. Оказва се, че много известни хора по света са имали и имат депресивни разстройства. Сред тях са актьорите Антъни Хопкинс, Харисън Форд и Джесика Ланг, музикантът Елтън Джон, както и съпругата на президента Джордж Буш – Барбара Буш”, обяснява проф. Миланова.

loading...
Сподели с приятели

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.